В двора на съседите ни има смокиня, която е точно до дувара и половината ѝ клони са от нашата страна. Вече започна да зрее и вчера решаваме да пооберем готовите, които откъм нас. Емо отива на мисия и след 10-тина минути се връща с пълна купа чудни смокини. Силно въодушевен ми обяснява как има още много, но са трудно достъпни, но той е успял да влезе вътре, между клоните на дървото и да докопа част от тях. (това означава, че на практика е влязъл в съседния парцел)

аз: „Аморе, представяш ли си какво са си помислили съседи, ако са те видели как се завираш из клоните?“
той: „Как ще ме видят! Аз съм кафяв!!“
….. 😀

За портокола само ще спомена, че тази част от съседния парцел по кадастър се води път и нашите нейбъри не я ползват. Всичко е обрасло в треволяк и вероятността да откъснат от това дърво дори и 1 смокиня е нулев. Не че ще нахлуем в територията им да го оберем… Не че не бихме го направили, ама чак такива селтаци не сме… (за сега :D)