В двора на съседите им има смокиня, която е точно до дувара и половината ѝ клони са от тяхната страна. Вече започна да зрее и вчера решават да пооберат готовите, които са откъм тях. Той отива на мисия и след 10-тина минути се връща с пълна купа чудни смокини. Силно въодушевен ѝ обяснява как има още много, но са трудно достъпни, но той е успял да влезе вътре, между клоните на дървото и да докопа част от тях. (това означава, че на практика е влязъл в съседния парцел)
тя: „Аморе, представяш ли си какво са си помислили съседи, ако са те видели как се завираш из клоните?“
той: „Как ще ме видят! Аз съм кафяв!!“
….. 😀
За протокола само ще споменем, че тази част от съседния парцел по кадастър се води път и техните нейбъри не я ползват. Всичко е обрасло в треволяк и вероятността да откъснат от това дърво дори и 1 смокиня е нулев.
Не че ще нахлуят в територията им да го оберат…
Не че не биха го направили, ама чак такива селтаци не са… (все още :D)