Започнахме да храним котаците с риба. (само двамата младежи. Тийлк каза, че тази смрад е под достойнството му) Това разнообрази разговорите вкъщи по следния начин:
Мечо и Пейчо (а.к.а Мрънчи и още 1500 имена, който първоначално беше момиче, но на 1-ви януари се трансформира в мъж) са се натулумбили доволно с цаца. Мрънчи отива и лочи 5 минути вода:
„Мрънчи, да не се пръснеш от толкова вода?“
„Няма! Просто искам да сипя вода на рибките да си плуват!„
Мечо (Мечо е котка, която е вълк. съответно не казва мяу-мяу, а бау-бау… в нашето семейство е така.) е кацнал на ъгъла на масата и тихо джафка:
„Какво има, Мечи?“
„Нуждая се от рибка. Аквариучето ми е празно!„
„Кога ще има риба?„
„Днес няма – нещо не кълве…“
Пейчо се е наял до пълен кръг:
„Топче, наедрял си. Кога ще си хвърляш хайвера?“
Пеят се и разнообразни тематични песнички:
„Всички рибки плуват само пържените – не,
дай ни риба да ядеме ДЕ!“
„Дай, рибо-рибо-рибо, дай рибо-рибо-рибо, рибо-рибо ДАЙ!„
Водят се и нАучни дебати:
„Рибите имат ли родословно дърво?“
„Може да имат родословен корал. Обаче! Коралът не е растение, така че не става.„
„Значи имат родословно водорасло!“