Разхождат се. Разказва ѝ за планета, наричана Синята планета, но не защото има много вода на нея, а защото цялата ѝ растителност е синя. (въпросното място е описано в книгата, която чете)
„Ебаси! Защо тогава на Земята ѝ казват Зелената планета, а не Синята, предвид че е 70% вода?!?“
„Еми точно заради това ѝ казваме Синята планета.“
Тази новина я кара да забави крачка, да напълни погледа си с подозрение и финално да изпише ERROR 404. В ефир се чува колебливият ѝ глас:
„А аз откъде имам тогава тази информация…?“
„Нямам представа… сигурно на твоята планета ѝ казват Зелената…“
…
Няколко метра по-късно, неразрешеният въпрос с именуването на планетите бива изместен от съзнанието ѝ от шепа разсипани зърна царевица, пшеница и слънчоглед на пътеката и група мравки, които ги тъпчат под земята.
„Ехаа! Е как са надушили, че баш тук има храна? Ей, страшни луди гъби са тия мравки!“
…пътят на историята прави завой и се изгубва от погледа…
из „Изкуството да живееш с другия и да запазиш разсъдъка си“ от Амрита Георгиева