Разхождаме се. Емо ми разказва за планета, наричана Синята планета, но не защото има много вода на нея, а защото цялата ѝ растителност е синя. (въпросното място е описано в книгата, която чете)

аз: „Ебаси! Защо тогава на Земята ѝ казват Зелената планета, а не Синята, предвид че е 70% вода?!?“

той: „Еми точно заради това ѝ казваме Синята планета.“

Тази новина ме кара да забавя крачка, да напълня погледа си с подозрение и финално да изпиша ERROR 404. В ефир се чува колебливият ми глас:

„А аз откъде имам тогава тази информация…?“

той: „Нямам представа… сигурно на твоята планета ѝ казват Зелената…“


Няколко метра по-късно, неразрешеният въпрос с именуването на планетите бива изместен от съзнанието ми от шепа разсипани зърна царевица, пшеница и слънчоглед на пътеката и група мравки, които ги тъпчат под земята.

аз: „ХА! Е как са надушили, че баш тук има храна? Ей, страшни луди гъби са тия мравки!“

…пътят на историята прави завой и се изгубва от погледа…