Гледам оня ден Флоки застанал пред паничката си за храна и си говори:

„Чудя се – седя ли си напразно на празната купичка…!? Мяяяуууу…“

Малкия и той дървен, и той философ… все такива сме се събрали под този 100 годишен покрив…