„Ей, вярно че вчера сключихме сделка на отиване към града да минаваме по този маршрут!„
„Като видях съседа и се сетих.“
„Съседа?!? Къде го видя?„
„Отиваше надолу.“
„Как надолу?! Много странно! Аз изобщо не го забелязах.„
„Като погледнах в страничното огледало дали не идва кола, го видях че отива надолу.“
„?!?!? Ама как НАДОЛУ??? С колата или кучето? И кой съсед?„
„Абе какво куче бе! Джони! Колко съседи имаме ние? Отиваше надолу! С колата!“
„Ма какво значи НАДОЛУ? Прибираше се от някъде или излизаше?„
„Абе, човеко! Нали преди да излезем на улицата от нашата пътека поглеждам в страничното огледало дали идва кола!“
„….нищо не разбрах….„
… минута мълчание (в памет на неродените и загинали геройски мозъчни клетки) и събиране на чакрите на съвещание как да се процедира… при по тежки случаи може да доведе и до събиране на границите на кръвното…
“ НАЛИ ПРЕДИ ДА ИЗЛЕЗЕМ НА УЛИЦАТА ОТ ПЪТЕКАТА ПРЕД НАС ГЛЕДАМ В СТРАНИЧНОТО ОГЛЕДАЛО ЗА ИДВАЩИ ОТТДОЛУ КОЛИ! ОТ ПОСОКАТА НА СЪСЕДИТЕ! И ВИДЯХ СЪСЕДА ДА СЛИЗА НАДОЛУ С КОЛАТА И…
„Ааааааааааааааааааааа…. ма така кажи! Сега те разбрах! Видял си, че тръгва с колата надолу и си се сетил, че отива към по-красивия изход на селото и оттам си сетил за договорката ни да…„
„Точно така!!!“
„Еми вече ми е ясно. Щото цареше голяма неразбория по пътя досега!„
пътуват 1-2 минути в тишина.
„А защо ми се ядосваш, като не те разбирам? …хммм… то и аз ти се ядосвам като не ме разбираш. Но е много тъпо да се ядосваме един на друг…„
„Да.“
„Обаче е супер забавно как като нещо не вдявам, вместо да ми обясниш, първо вкарваш ряз, вдигаш децибелите и ми повтаряш същите думи, дето си ми казал вече и аз не съм ги разбрала! 😀„
… 10 секунди мълчание и бърз, кос, поглед с изгледи за градушка…
„Повтарям ги, ЗАЩОТО СА ОБЯСНЕНИЕТО!!!!“
из „Изкуството да живееш с другия и да запазиш разсъдъка си“ от Амрита Георгиева