Приключили сме с вечерята. Аз хапвам овесени бисквити. (ако някой се е превъзбудил – купешки са, не домашни. сорЕ) На масата има буркан с останал в него сироп* от царска туршия. Хрупам бисквитата, а погледът ми все в буркана. Накрая не издържам:
аз: „Аморе, какво ще стане, ако си накисна бисквитата в туршията?“
той: „не знам…пробвай.“
Повторно подканване не ми е нужно. Цопвам бисквитата. Изчаквам. Изяждам.
той: „Как е?“
аз: „Ми… крайно безинтересно…“
Продължавам да си я ям натюр.
*сироп – събирателен образ на всякакъв вид сос, марината, сок… просто обичам думата „сироп“ и затова я лансирам и пробутвам тук и там. щото е мой човек.