Приключилили са с вечерята. Тя хапва овесени бисквити. (ако някой се е превъзбудил – купешки са, не домашни. сорЕ) На масата има буркан с останал в него сироп* от царска туршия. Хрупа бисквитата, а погледът ѝ все в буркана. Накрая не издържа:
тя: „Аморе, какво ще стане, ако си накисна бисквитата в туршията?“
той: „не знам…пробвай.“
Повторно подканване не е нужно. Цопва бисквитата. Изчаква. Изяжда.
той: „Как е?“
тя: „Ми… крайно безинтересно…“
Продължава да си я яде натюр.
*сироп – събирателен образ на всякакъв вид сос, марината, сок… просто обичам думата „сироп“ и затова я лансирам и пробутвам тук и там. щото е мой човек.