Домът на родителите ми. Всичко изглежда ново. Но е някак… стерилно… Нещо ме притеснява в цялата картинка. Разбирам какво е – липсват каквито и да е елементи, превръщащи едно място в дом. Майка ми е човек с усет към тези неща и може да одухотвори всяко пространство. Но тук този дух отсъства. Стените са целите в рамки за картини/снимки, но в тях няма нищо. Празни са. Само рамки.
Вади табло с букви и всяка е изписана от огъната тел. Вади и някакви ръчно правени бижута. Моли ме да й помогна да завършим тези неща, като казва че са на баща ми. Разбирайки това, отказвам категорично.
Отново оглеждам напълно лишененото от живот жилище. Усещам, че любопитството ми е подразнено и виждам как посягам заинтригувано към някакво бижу…
Събуждайки се в съзнанието ми изплува разговорът от вечерта. За вниманието, изобилието такова и липсата на мотивация да дадеш… Връщам се отново към съня…
Ок, разбирам.
Може би разбирам…
?