„Оправих ти вътрешните джбове на якето. И си заших пантофа!„
„Само как звучи – заших си пантофа! 😀 „
„Безумно! Но сама съм си виновна, че ги пуснах в пералнята и единият се разши. Трябваше да ги изпера на ръка. И как да ги изхвърля след едно носене!?“
Разговорът се прехвърля върху чехлите, които се предлагат в по-луксозните хотели и подозрително приличат на тези, които си е закупила за 6 лв. Гмурват се в разнищване на така наречените хотелски „екстри“ като пантофи, шампоанчета, сапунчета и т.н., които след всеки клиент, независимо колко от тях е използвано, биват заменяни с нови.
„Страшната работа ти казвам – лукс за еднократна употреба!„
…и купищата боклук, генерирани само по тази линия ежедневно в световен мащаб.
„Сега се сещам как една мацка, живееща в Япония, разказваше, че там е едва ли не престиж една близалка или нещо друго толкова тъпо да е в 5 опаковки – цветни, шаренки и все найлонови! И това в страната, в която имаме изкуства като кинцуги и са в състояние да оползотворят всеки конец, треска и късче хартия, създавайки нещо изумително красиво! Луда работа!“
…млъква, завърта в съзнанието се двете страни на тази чуждестранна монета и стига до извод:
„За мен Япония не е държава! Това е космически кораб, катастрофирал на Земята кой знае кога, но е толкова отдавна, че вече изглежда все едно си е естествена част от релефа! Но не е!
НЕ!
Това е планета-кораб разбила се в нашата, но понеже е доста малка, се е заклещила в океанските дълбини! То и затова там друсат земетресения – явно все още има някой от екипажа, които си спомня кои са и какво са и се опитва да подкара двигателите!„
…медитира за кратко върху това откровение.
„Всъщност ние как стигнахме до Япония??„
„По пантофи…“
из „Изкуството да живееш с другия и да запазиш разсъдъка си“ от Амрита Георгиева