Котаракът спи върху одеало, стоящо на облегалката на дивана.
„О, Тийлк се е завърнал върху одеалото!“ се чува от съседната стая.
„Да, одеве като го махнах от стола ми, го оставих там, за да му опресня спомените.„
„Местила си Тийлк или одеалото?“
„Тийлк. Одеалото си стои там. То не води особено динамичен живот..„
„Е те одеалата не са много подвижни.“
„Не е така. Зависи чие притежание са. Ако одеалото е собственост на някой бездомник, живее доста динамично, защото той си го носи нон стоп с него, за да не му го откраднат…„
Влиза в стаята и я поглежда с развеселено-въпросителен поглед.
„Не беше подготвен за такъв отговор, нали? Както и нямаше идея колко динамични може да е животът на едно просто одеало!„
из „Изкуството да живееш с другия и да запазиш разсъдъка си“ от Амрита Георгиева