оглеждат стаята и обсъждат къде може да се имплантира още една закачалка за връхни дрехи.
„Трябва да си намерим една от ония старите закачалки.“
„Високите дървени? Дето стоят на един крак?„
„Да.“
„Аз имах такава. Баща на В. ми я беше намерил и подарил. Ама нали нищо не си взех… Както и да е. Мога да кажа на С., ако ѝ попадне такава, да даде сигнал. Къде ще я сложим?„
„Там, до вратата.“
„Не, там ще закрива част от прозореца.„
„Голяма работа.“
„Е как голяма! Тук и без това е достатъчно тъмно! Не става там!„
„Тогава до дивана.“
„А шкафа с книгите къде ще отиде?„
„Ей тук, до този диван.“
„Глупости! Ще е супер грозно и изобщо няма да е удобно!„
„Екстра ще е!“
„Няма да е!! Абе ние още нямаме закачалка, но вече се караме!?
Но може ей тук.„
„Оооо, тук ще пречи много!“
„ОХ, НЕ МОГА! Напускам чата!„
из „Изкуството да живееш с другия и да запазиш разсъдъка си“ от Амрита Георгиева