Открехвам леко вратата на Пецанка (това е името на печката ни на дърва), за да хвърля някаква хартия. Вътре, преди малко сложените дърва са се разгоряли само от едната страна. Мятам я под малоумен ъгъл и тя пада откъм неразпалената им такава.
„Е разбира се, че ще паднеш точно там!„, възкликвам на ум възмутено, с тон казващ „Ти, хартиьо, си виновна!“
Гласът от задния ред моментално се обажда:
„Изобщо не си направи труда да я метнеш като хората!„
Истина е.
Пределно наясно бях къде точно ще попадне, хвърляйки я по този начин… Хартията си е съвсем невинна.
… но не ми се занимаваше…
Това е реплика, която ние вкъщи много върло „обичаме“, btw.
И сега се замислих, че това съчетание за слово и отношение, на база персоналните ми наблюдени по света и у нас, сочи че то се употреблява най-вече в 2 случая:
- в моменти на откровен, но моментен мързел;
- но предимно в ситуациЙ и основно от хора, страдащи от хронично безхаберие и незаинтересованост към собствените си животиЙ и нямащи никакво желание да поемат юздите на личните си дела. Най-смешното е, че винаги е изказана с тон, които трябва да звучи като „Аз съм толкова над нещата и не мога да си губя времето с всички тези дреболии – под достойнството ми е!…„
Накратко: онзи тип хора, които много искат те просто да са си ебаси пичовете, а нещата им да се случват от самосебе си (или друг да ги свърши, щото са ебаси пичовете, все пак), а те си връхтят и пичовстват беззорно.
Еми и аз искам, но магическото щракване с пръсти нещо не сработва при мен… damn it!
А и нали съм киселячка и крива круша, та от хора около мен не изобилства (пу-пу, да не ми е уроки!)
Оттук насетне на Обстоятелствата божествата и вси светии да са им на помощ, защото forever and ever ще са неподходящи и виновни за всичко!
А сега отивам да внеса дърва.
Че след толкоз мъдрост, се извисих малко повече и ми стана хладно на гъзицата. И за да я стопля, ще се заземя с малко „селски фитнес“.
Или „фитнес за селяни“ (тва по-ме кефи!)
Не ми се занимава, ама и телекинезата нещо ми се бъгва тези дни, така че…
Айре със здраве!