През 2021-ва косата ми премина от естествения си цвят към лисичо рижо, през интензивен аметист до опит за опушено бледорозово (в досието му пише: неуспешен).
Финално акостира в 2022-ра в трудно определим вид с елементи на тъжовно русо, неясно бозаво и подаващ се корен.
Снимки нямам, защото съм от онази малцинствена група дето не се селфинира. Ако не бях от нея, щях да съм притежател на богата колекция от фотографии, с които да кандидатствам за тиха стая с южно изложение и голяма тераса в някой санаториум, кацнал на поливан от слънцето планински склон, насред поляна с диви цветя…
…ъъ…размечтах се. Да се върна към корена на въпроса.
Встъпих в новата година, развявайки „грива“, подтикваща към сериозен дебат…с мен самата…
Работата е там, че през последните 8-10 месеца преминавам през сеизмични промени на всякакво ниво. Хаосът ми е пълен: отвън и отвътре, защото преосмислям и трансформирам из основи позициите и отношението ми към света. И това неизбежно се отразява на най-директната ми връзка с него – косата. Наясно съм с процеса и съответно не драматизирам излишно резултатите.
До онзи ден.
В пристъп на пълна лудост, реших да не следвам натуралната ми такава, а да пробвам да си придам вид на нормалност. (чувам как Гласът от последния ред шумно повдигна лява вежда при споменаването на думата „нормалност“ от мен.)
Реших да се боядисам в цвят шоколад. (аз дори не обичам да ям такъв!!)
Глас, приятелю, пълна катастрофа! Пълна! Всички предишни извращения и техните последтвия ги приемах със смях, сарказъм и ирония. Тоя път ми се ревеше с глас, Глас! На косъм бях да надуя гайдата!
Не ревах.
Но драматизирах.
Умерено.
(Гласът от последния ред още по шумно повдигна и дясната си вежда при думата „умерено“.)*
Извод за общо ползване: (щото закъде сме без изводи!?)
Транформациите взимат жертви.
Бонус извод за лично ползване:
Да се правя на нещо, дето го няма в ДНК оплетката ми, е по-тъпо от това да се боядисам в яркочервено. (следващата стъпка в търсенето на мястото ми в света)
Пътуването продължава
до нови цветове!
Вместо снимки с моите лудости, оставям такава на кокичетата в двора.
Те, за разлика от мен, са наясно със себе си.
Нищо, че цъфнаха в края на декември.
*като стана дума за вежди: всеки, боядисвал косата си знае, че не е желателно да маже веждите си. е, аз никога не спазвам това и ги намазах на богато. преди да измия боята от лицето си бях като Гайтанджи Йово!