Снощи успях да се изкатеря по много стръмен скален масив. Стръмен и буквално с обрагтен наклон. Изглеждаше напълно невъзможно, но знаех че мога и го преодолях. Небето беше синьо и слънчево на върха на скалата.
Беше ми пределно ясно, че ако реша да се върна по този път обратно надолу, ще загина неминуемо…
Накратко – нямаше връщане назад.