Тихо е. И двамата вършат нещо на компютрите си. Изведнъж се разнася ефирна мелодия от ветрени чанове. Слуша я с наслада.
„Какво си пуснал? Много е приятно.„, пита.
Той се оглежда из стаята, поглежда към другата…
„Това е телефонът ти!!!“, отговаря.
„Еййй, да бе! Нали си смених мелодията на cooking алармата! Ми много е хубава!
Хлябът е готов, между другото..„
из „Изкуството да живееш с другия и да запазиш разсъдъка си“ от Амрита Георгиева