Върви на границата между двете ниви. Отляво слънчогледите са свели тъжно глави, натежали от черното семе на мислите. На фона на залязващото слънце изглеждат като погребално шествие. Излъчват лека злокобност. Може би заради численото превъзходство… или мълчанието си..?
Усеща как тялото й се насочва надясно – към нивата с ожъната пшеница. Просто защото цветът й създава илюзията за светлина и оттам – безопасност.
„Умът е такова страхливо животно…“ помисли си.