Емо: „МарковалКо“ (чела съм му разказ от книгата преди час)
аз: „МарковалДо!
той: „Марковалко е като нашия Марко Тотев.
аз: „Ми не баш… Но би могло. Може Марко Тотев да му е дядо. НЕ! Той е изгубеният син от емигриралата му жена!“
той: „Той е загубеният син на намерената му жена!“

Марковалдо, или сезоните в града“ на Итало Калвино