„Моля те, не ми говори в дълги и засукани изречения. До 5 думи – като за втечнено биологично петно!„
(еми да – мрънкам! порядъчно!)
***
Направил ми е джанконада. В мозъчно затъмнение (степен последна четвърт) хващам каната и с въртеливи движения започвам да я лашкам с цел разбъркване. Цялата операция се извършва в условия на отсъстваща концентрация и синхрон. Две секунди по-късно съм подхранила един крак и част от комино със сок.
„Ама за съм го разбъркал! Просто трябваше като гранддама да си сипеш в чашата, а не да се опикаеш цялата!„
(хиля се сред фонтан от плюнки и се мия с маркуча)
из „Изкуството да живееш с другия и да запазиш разсъдъка си“ от Амрита Георгиева