В деня на лятното слънцестоене аз изгрях в новолуние.
Първоначално в главата си имах обширен и обстоен прочит на събитието, обаче… оффф….. блаааааа.. не мога…
затова со кратце – важни за мен детайли:
Знаех, че този момент ще настъпи още когато видях тази илюстрация. Един от онези мигове, когато просто знам! Реално няма взимане на решение. То просто вече Е. Усещането за процес на мислене идва от факта, че на умът ми му трябваше „време“, за да свикне с идеята. Да достигне „сам“ до нея.
В мига, в който Емо допря и свали първия кичур с машинката, всичко под повърността утихна и се успокои. Преди за си измия главата имах фантомното усещане за коса. Щом минах през водата, то изчезна напълно. Все едно винаги съм си била така – обръсната. Никакво напрежение, никакво усещане за липса.
Не мога да спра да се пипам – толкова е интересно и яко! 😀
Малко по-късно, четейки си книга на дивана, в текста попаднах на думата „перукерство“, която се наложи да гугълна, защото нищо не ми говореше. С глас се разсмях, прочитайки и осъзнавайки какво е. Идва от перука! :DDDDD
Защо:
Защото мога да си го позволя.
Заради процесите на зануляване, пускане и приемане. Следващите месеци с интерес ще наблюдавам собственото си израстване от нулата и минаването през различните стадии на този растеж и начинът на тяхното преживяване. Веселото тепърва предстои…
Вълнувам се без да имам очаквания! Също новост за мен.
п.с. както се смеем дОма – останах по елфски уши и големи очи! и главата ми се оказа със съвсем прилична форма. 🙂