В индустриалната част на града са. Търсят почва за растения. Влизат на място, което са им казали че има. Разбират, че няма, но пък продават саксии и всякакви пластмасови домашни потреби. Сеща се, за счупения леген и вижда, че има. Избира си един, на топ цена от 3,20 лв и доволна тръгва да го награбва и плаща. Продавачка посича перилният й порив с:
„Продаваме само на едро.“
Повдига рамене, казва „тюх, здраве да е“ и понечва да излезе, но чува гласа му:
„Добрее (произнесено академично и делово), какво е минималното количество?„
… смя се в продължение на 7 км.
из „Изкуството да живееш с другия и да запазиш разсъдъка си“ от Амрита Георгиева