Не че не ги обичам,
но не е и като да ги…
През немалка част от живота ми сме били на нож.
Добре наточен.
Истината е, че едва се познаваме…
А човешкият вид има склонност да е враждебен към всичко непознато.
Но напоследък все по-често прозират през лицето ми…
Физически, другото е ясно, че няма как да го няма.
Виждам чертите им…
Особено нейните…
Странно е…
С времето започнах да ги приемам, каквито са.
Това е най-доброто, което мога да дам от себе си.
Като се замисля е по-добро от обичането май…
Избягваш заслепяването (без значение от знака пред него)
и има шанс да видиш и оцениш момената в цялост.
Нека надничат – може пък да се опознаем поне малко…