нахвърлям се на всяка книга като наркоман в абстиненция. чета, чета, чета…
и после пак и
разбирам, че съм калцирала собствените си писани думи.
много насериозно (се) взех
лъвската ми лекота се скри в ъгъла нажилена от скорпионския ми мрак
работата е там, че харесвам ужасно много и двете.
ужасно. една дума, която нон стоп ръся насам-натам като сол
еми сега е така.
какво пък?