Спираше за момент, помръдваше с ушички, подушваше въздуха с малкото си носле и продължаваше да подскача насам-натам.
Тъмна сянка премина по небето, покри слънцето и детето да изпищи: „Мамооо!!! Зайчето ми умряяя!!!“
„Не се страхувай“, отвърна майката,“ това е просто облак.“
из „Истории в 3Dействия“ от Амрита Георгиева