Тренирам си свиренето с ръце. (не с пърсти, с ръце) В един момент нацелвам правилната позиция и започват да се леят птичоподобни трели. Той ми се подхилква под мустак, аз импровизирам настървено и подскачам от радост, че се получава най-после..
„Не се хили, такива звуци досега не съм издавала!„
„Така е. Точно такива не си издавала.“
Заявявам, че планетата Земя не е място за Игра, а Затвор! И че само от тази позиция, всичко придобива смисъл.
той: „Щом са те изпратили тук за наказание, сигурно си направила нещо ама наистина ужасно… предвид характера ти...“
из „Изкуството да живееш с другия и да запазиш разсъдъка си“ от Амрита Георгиева