Яде бавно.
Мнооооооого бавно.
Винаги е последният човек, който приключва с храненето.
Винаги!
Открай време.
„Хм! Ти забеляза ли колко бързо се наядох тази вечер?!? Явно като не говороя, приключвам за 10 минути!„
„Еми нормално.“
(в очите му проблясва надежда, че има шанс да се хранят и в по-тиха обстановка…)
„И какво? Цял живот градя имидж на човек, който яде бавно и накрая…? Бам!
Излиза, че ако не се разсейвам със странични неща като говорене, четене и т.н., всъщност омитам всичко за норматив!
Потресена съм от себе си!„
Седи около минута замислена и вторачена в празната чиния…
„Оооо, тва е пълна скука! От утре започвам да си говоря отново!„
(на надеждата свещта угасва…)
из „Изкуството да живееш с другия и да запазиш разсъдъка си“ от Амрита Георгиева