От края на май месец дневната температура в наше село не е падала под 30 градуса. Всички бедстваме по свой си изобилен начин.
Ето Пейчо например:
Влиза в стаята, оповестявайки появата си със скърцащ глас и се просва на пода. Поглеждам го през рамо – състоянието му казва „мъртъв съм„, но реално не изсиква спешна или изобщо каквато и да е намеса. Продължавам да си приготвям вечерята. След няколко секунди чувам зад гърба си:
„Здравейте двукраки!
Легнал съм тук пред вас в този изпепелен ден и искам, от висотата на тази скрибуна, да ви споделя следното: копчетата върху луксозните палта са животоспасяващо нещо. Бих заменил лъскавия си кожух за някоя от вашите белезникави, люспести обвивки. Ако има желаещи за подобен трансфер, аз ще съм припаднал в средата на стаята, така че да преча максимално и ще разхвърлям наоколо туфи лукс.
Благодаря за вниманието!„