Влизаме вкъщи. Пейчето ни посреща с песен под мустаците. (той е с генетична аномалия: когато очите му са отворени, устата му автоматично също се отваря и започва да бълва звуци…)
„Абе какво ти има на теб, бе?!?
Абе как е възможно да не спираш да вдигаш шум?!?
Само Аз имам право да правя това! Ставаме твърде много така. Един трябва да си отиде и гарантирам, че това ще си ти!
… е може след това и аз да си отида, но ТИ ще си Първи!!!„