Зимата е Нулата. Смъртта. Точката.
Новия ред. Новата страница. Новия тефтер.
Най-тъмното време, което е бяло.
Само дето напоследък рядко е.
Оттам ли идват претоварването, умората, истерията, оглупяването, драмата, дупката и фригидността?
Може ли да има оплождане без умиране?
…умеем ли да (се) раждаме?…
оказа се, че е 21.12 – зимното слънцестоене и началото на зимата. навън днес е мраз, обвит в скреж и мъгла. ако застанеш в средата на двора, видимостта е до края му и след него просто няма нищо повече. все едно светът свършва там. но въпреки липсата на материя, отвъд тази блърната граница, се чува шума от трафика… да стоя в тази режеща сетивата мътеница и да слушам звуци отвъд видимото, беше като съм в утробата…особено усещане…
на прибиране пред вратата чакаше Флоки – бял и носещ дар…
