При наличието на три котки вкъщи, се оказахме и с домашна мишка… Малко е срамежлива и не иска да се представи официално, но ще й дадем време…

Забавното е, че единият мъжки мяукащ екземпляр е доказан масов убиец! Но явно не иска да пролива кръв в домашни условия… не знам. Още не е коментирал ситуацията.

Която ми припомни за една друга по същата мустаката линия отпреди около 3-4 седмици. Тогава вниманието ми бе привлечено от Флоки (масовият убиец от по-горе), който много съсредоточено наблюдаваше и си играеше с нещо пред прозореца. По погледа, позата и цялото му поведение заключих, че не се забавлява с орех, листо или друго от този ранг, а с нещо с кръвоносна система. Най-вероятно все още функционираща такава.

Изхвърчах през вратата като тапа от бутилка с ферментирал бъзов сироп (на село така изхвърчаме) и да, оказах се права! В лапите му бе попаднал клет мъничък мишок, жив, без надничащи навън вътрешности, доста ошашавен. Започнахме цялата хранителна верига да се дебнем кой ще надделее и оцелее… Флоки се оказа най-подготвен от трима ни. В един момент си дадох сметка, че нямам работа да се мешам, където не ми е работата. И оставих природата да си върши нейната такава. На село се налага да се научиш на тия работи…

И продължавайки по същия мустак, превъртам лентата към началото на лятото.

В една приятна топла вечер, докато си лежахме по диваните, а котките (към онзи момент два броя) дефилираха навън-навътре в къщата, Флоки донесе подарък, който изплю насредата на стаята и заяви: „Пичове, вечерята е сервирана!

Вечерята се оказа поредната мишка, но все още с ненапълно изгаснали мощности. Които тя използва на мига и се завря зад единия дивана. Това доведе до голяма всеобща веселба, в която имаше обърнати дивани, суетене, подскачащи котки, котки, искащи да се натъпчат във вътрешността на диваните, местене, разместване, лазене по пода и ни следа от мишката. Флоки се сдуха малко, но той е семпло скроена душа и бързо му мина. Ние вдигнахме рамене и решихме, че ако умре някъде вътре, ще я намерим по миризмата. Ако е жива, да е жива и здрава! И си легнаме по живо, по здраво. Като Флоки – приемаш и продължаваш без драматургии.

Спомням си и за друг случай, в който същият този Флоки покани една жаба у дома, която отново се завря зад дивана, но нея успяхме да изкараме…

Също и как Флоки донесе двудневно бебе-коте. Два пъти в рамките на един ден и на второто донасяне учтиво помоли да направим нещо за него… Но това е друга история и може би друг път…

Или за съседите, които живеят под покрива (аз ги наричам „партизаните“), които не знаем какви са и какво са, но определено са веселяци: тичат, гонят се, къртят, ровят, тропат и изобщо си гледат кефа на високи децибели точно над нашата спалня. Основно нощем! Окей съм с присъствието им, дори когато ме будят по няколко пъти с шумните си купони, единственото, което искам от тях да не повреждат покрива… Моля…

Както и за всевъзможните звуци, които витаят из къщата, съществата, обитаващи стените, неща, които не виждаш, но те са там, също и такива, които виждаш, а изобщо не би следвало да са Тук, още по-малко Сега, но щеш-нещеш приемаш и тях…

Изобщо на село скуката е мираж.
Има мишки.
И жаби.
И стършели.
И виещи чакали..
И всевъзможни и невъзможни твари, за които нямаш точните думи.
И откачени ситуации…
Изобилие от такива…
Но не и скука.
Не.

п.с. Оо, btw, имаме си и домашно духче, което живее върху единия кухненски кантар и тежи 2 грама. И когато решиш да мериш нещо, се качва отгоре и започва да подскача… Безобидно е, но досадничко…