Върви по улицата
най-красивата жена на август,
най-гъвкавата, най-зеленооката,
Малко е да кажем,
че дърветата ѝ свалят шапка и корони
и че старците въздишат без да знаят Омир.
Тази нощ мъжът ѝ вместо всички
ще заспи във влажните чаршафи
с точеща се слюнка на възглавницата.
Тя ще стане тихо и на пръсти
в кухнята ще влезе, после дълго
там ще мие някаква чиния…
…или с някаква чиния са я грабнали,
или през малкото прозорче е избягала,
или поради идващата есен. Тя е млада…
Това ще се говори утре и ще радва,
защото най-красивата жена е ничия
и (както се разбра в началото)
– на август.
из „Балади и разпади“ на Георги Господинов
Намерих скрийншот с този стих на телефона си и цяла нощ кръжа из съзнанието ми. Любопитното е, че в мислите ми той завършваше така:
…Това ще се говори утре и ще радва,
защото най-красивата жена на себе си принадлежи
и (както се разбра в началото)
– на август.“