Празнична тенденция от миналата година забелязвам, че властва и тази. А именно – елха под наем.
…сега, аз съм „прочута“ (най-вече сред персонажите в главата ми) с това как силно се „вълнувам“ от празници, моди и т.н. И си викам:
„Добре бе, Амрита, сега на това какво не му харесваш? Що все си на контра? Па не може ли поне веднъж да си като другите?“
Тук всички персонажи в главата ми дружно плюят в пазват и изпяват в хор „ОООО, с-вами-без-вами Амрита всецветна, божкеле ОПАЗИ!!!“
И след като се направих на интересна с разните лирично-хумористични глупости, да се върна на темата.
Коледно дръвче под наем.
Защо смятам това за тъпотия?
Нека оставим настрана елементарния факт, че смяната на местожителството на едно растение е стресиращо за него, защото трябва да се адаптира към различни условия. И шансовете му за оцеляване доста се занижават. Би следвало да дойде на ума на … повечето хора. НО да оставим това настрана.
Другото, което всъщност ми е по-притеснително в тази активно лансирана идея е, че липсва елемента с кое, мили деца? А?
С отговорността!
Браво! Никой не си е научил урока отново! Седнете си – отличен!
Както и да го гледам, все ми звучи като: много искам да ми е хубавичко, празничничко, зеленко, веселко, засмянко, украсенко по тези светли коледни простот…ъъъ..празници, обаче само дотогава. След това не искам да поемам отговорност за това дръвче! Връщам го там, откъдето съм го взел и друг да му бере гайлето!
Много ще кажат:
„Ама мен хич ме няма в отглеждането на растения, а и нямам къде да го засадя, пък не искам да се отсичат, камо ли да купувам изкуствени, защото не е състейнабъл, не е еко, планетата всеки момент ще катастрофира от експлоатацията ни…“
И тук Амрита и всички в нея ще попитаме:
„Ми защо тогава изобщо си взимаш дръвче? ТО ли ти е еманацията на празника? Не я ли носиш тази така добре промотирана до протъркване светлина вътре в душата и сърцето си? (тук, който ме познава лично, би могъл да си представи патоса в гласа ми!) Трябват ли ти външни стимулации, доказателства и обекти, с които да легитимираш празника си? Мм? За седмица-две и после друг да се занимава. Ти си си направил кефеца, нащракал си си снимките, качил си ги надлежно в мрежата, твоята работа е свършена! Сега е ред да дойдат мексиканците и да изчистят кочината…„
Въпросите ми, разбира се, са риторични…
Отговорност: едно желание, което малцина вписват в писмата си до дебелака…
А какви чудеса могат да се случат с нея… и то не само по Коледа..
Ехеее…
Ама нищо, догодина!
..до..
..амин..
..а..