На днешния ден, но миналия месец:
Беше ден неделя. Отидохме с Емо до бензиностанцията на единия изход на селото да си вземе цигари.
Върнахме с кутия цигари и две котенца.
Мъжко и женско.
Брат и сестра.
На около 5 месеца.
Прибирайки се ни посреща Тийлк. Котаракът ни. Видя ги, погледна ни и каза:
„Така като гледам пак сте взели необмислено решение, а?!!“
Аз (с блеснал в 24 карата поглед): „Еми, ТулумбачИ, живеем заедно от 8 години – знаеш ни какви сме. Ма гледай какви са сладки! Ще сте си чудни другарчета!“
Тийлк погнусено се изтръска и отказа да влезе в къщата. Това продължи 3-4 дни.
Към днешна дата не са другарчета, но взаимно се приемат. Малките бастунчета много искат да си общуват с него, той се въздържа и им позволява за кратко да му подушат луксозното палто.
А положението вкъщи е: все има котка, която иска да яде, която иска да влезе в къщата, която иска да излезе от къщата, която иска да влезе в стаята, която иска да излезе от стаята, която ака, която спи, която препуска в галоп, която се блъска в нещо…
Но от друга страна тия двамата младежи са изумителни и често се улавям как съм застанала, наблюдавам ги и се смея с глас. Мога да го правя на пълен работен ден, стига да има готови да ми плащат щедро за тази дейност.
В момента всеки един от тримата се разхъврлял в различна стая и хръка в поза, на която да завиди и най-добрият йогин на света.
И ако в тази клетост „Игра на тронове“ имаше Mother of dragons, аз определено се чувствам като Mother of котангенс!
И е по-готино!
Един месец с малките пацулчета у дома!
Честито на печелившите – отивам да се накича с котки!
п.с. като разказахме на хазяина ни откъде сме се сдобили с тях, той предложи да ги кръстим Лук и Ойл (на името на родния им дом) 😀