Рови из супата.
„Този картоф ми се вижда леко твърд…“
„Баба ти е твърда!„
Почват да се хилят.
„Звучиш малко като кокошка…“
„Мога да се смея и като други птици! Предимно домашни. Предимно с дълъг врат…„
„То и на цвят го докарваш… (облечена е в розова туника на оранжеви сърца. да да, кич е, но има джобове и качулка. това е водещото)…приличаш на жираф…“
„Много ти разбира главата от жирафи! Баба ти всеки ден е изкарвала жирафи на паша! Аз съм фламинго!
… Въпреки, че с тия петна и за жираф мога да мина… сега очаквам всеки момент да снеса!„
„Тая па, тая па – жирафите се ДОЯТ!“
„В наше село снасяха ЯЙЦА!!! Ти представяш ли си колко е голямо яйцето на жирафа… ако ти падне на главата, ще ти я отнесе!„
„Те затова са с дръжки!!!“
***
… оттук насетне не се чете… но ефирът се оказа пълен със звуци като от курник…
из „Изкуството да живееш с другия и да запазиш разсъдъка си“ от Амрита Георгиева