Непрекъснато пропускам тънкия момент, че не всеки се вълнува и интересува от нещата, които са важни за мен. И съответно напъна ми да отварям чужди очи става все по-смехотворен в собствените ми.
Сега се сещам, че може би това е една от причините да съм се научила да харесвам яденето си студено: толкова обичам да надничам в паниците на другите, че моята храна все изстива, докато стигна до нея…