…Защо още един Лито ни напусна? — запита Проповедникът. Гласът му беше пропит с дълбока болка. — Отговорете ми, ако можете! Ех, тяхното послание е съвсем ясно — изоставете сигурността. — Той го повтори с гръмлив, отекващ глас: — Изоставете сигурността! Ето най-съкровената заповед в живота. Животът се дава именно за това. Вие сте като сонда в неизвестното, в несигурността. […] Ако сигурността познава абсолютно едно безусловно бъдеще, става дума само за предрешена смърт! Такова бъдеще се превръща в настояще! […] — Абсолютно точното предсказание е краят… смъртта!
[…] Проповедникът вдигна брада и извика високо:
— Чуйте думите на Муад’Диб! Той каза: „Ще натрия носовете ви в нещата, които се стремите да избегнете. За мен не е странно, че всички искате да вярвате само в това, което ви успокоява. Как по друг начин хората изнамират капаните, въвеждащи в посредствеността! И можем ли да дадем друго определение на коравосърдечието?“
[…] — Вие не мислите, по същество ви няма, освен ако не искате да рискувате собствения си здрав разум при оценката, която давате на съществуването си.“
из „Децата на Дюн“ – Франк Хърбърт