Приказваме си с Тийлк (the cat):
аз: „Тийлкче, моля те светни лампата, щото съм се овъртяла тука…“
той: „Не.“
аз: „Айде де, аз как ставам да ти отварям вратата като искаш да излизаш навън?“ – силно погрешен ход от моя страна, но вече е казано на глас…
той: „Ставаш, защото не мога да си я отворя сам. Ти можеш да си светнеш лампата сама.
Котките често са прави, дори когато се търкалят по гръб! – древ(б)на селска мъдрост.