Докато си мия зъбите, лисица бавно пресича улицата.
Огнена като рижият изгрев, който точно в този момент плисва върху каменния дувар отсреща.
„Чудесен тайминг.“, казвам си.
Но вместо да продължи нагоре, тя свива наляво – към съседния двор.
„Да отложим днешния ден за утре„, казва ми, „не съм яла„.