Отнемеш ли опцията за избор на един човек, много бързо ще вземе решение и ще намери начин да се задейства.
Там, където виждаме липса, ограбване, ощетяване, всъщност се отваря чисто, празно пространство за нещо ново/различно, което да запълним, аранжираме, подредим по наш вкус и желание. Или просто да оставим така.
Когато някой се балтави в разни лични проблемни ситуации, най-вредното, което може да му причиним, е да го съ/за/сипем със съвети. Те само ще го притиснат още повече в ъгъла на безизходицата, ужаса, страха и отчаянието. Най-доброто, което можем да дадем, е тихо изслушване, в което да си каже каквото му тежи. Само така има шанс да се чуе и види какъв и къде е проблемът. И евентуално да вземе решение, ако разбира се наистина търси такова.
Възмущението ми винаги е смехотворно и прибързано.
Амрита, водиш ли си записки, момиче?