UPDATE: Мечо, познат и като Господин Чо – дребен чиновник, съвестен, но без амбиции за кариерно израстване, чието мото е: „Добрият сън преди работа увеличава производителността!

(да си представим, че тук има снимка как Господин Чо спи с усърдие и отдаденост на работния си стол)


Гръцкото име на Тийлк е Дзаки Бузаки от Папутопулус.

Значи, много съм силна в именуването на котки! Всеки ден изгрявам с поне 1 ново предложение. Един от най-често водените диалози дОма е:

„Дали пък да не кръстим [текущото името на съотвения котарак] [новото предложение за име]? Харесвали ти?
Оффф, аман!!! НЕ!

Например, в детските си години Тийлк имаше около 20 официални имена. Сега с още два расови екземпляра от автохтонната порода „селска ливадна крайпътна“, съм като кифла в мол по време на сезонна разпродажба! НЕ МОЕМ СЕ ЗАПРЕМ!

И ако ги бях записвала, вече щях да подготвям втори том на „Как да сменяме името на котката си всеки ден и да я/се опазим от шизофрения„, а предният щеше да е преиздаван 17 пъти (с твърди корици), щях да съм Best Seller автор на Ню Йорк Таймс, в-к Янтра и издателство Сиела, щях да участвам като щатен гост във всички сутрешни, обедни и уикенд предавания, щях да чета вечерните новини в понеделник и да водя лекции във Ветеринарномедицинския факултет и изобщо – щях да съм натрупала НЕСМЕТНИ БОГАТСТВА и да храня кожените калпаци само със сьоНга и черен хайвер! А ние да си търкаме кирта и отмиваме котешките космите с шампанско и сълзи (от бедни)…

Обаче не такъв е животът ни…
Защото бизнес нюхът ми е с тежка хрема!


Още от имената на котките (започвам да си ги записвам тук, пък нека се разчуе!).
Този път на фокус е Пейчо.
Пейчо е Пейчо, защото основното занимание на неговата кожа е да вика. Само в мое присъствие. Защото иска да го гушкам непрекъснато. И заявява това си неотложно желание на висок глас, почти без прекъсване. Мислехме да го кръстим Вреслав, ама много мирише на съмрди на Димитровград, затова стана Пейчо. От пеене… (стараем се да щадим леко разместената му психика. нашите – също)

Пейчо е познат и като дон Викарий. Дон Викарий е специалист по латински със сицилиански корен и връзки във Ватикана. Често използвана реплика, в района на обитавания от нас имот, е:
Don’t викариЙ, дон Викарий!

Но днес разлистих още един пласт от космата зелка Пейчо. Той вече е познат и като:
Цинк Кофо
(името Цинк идва от „цинкям“ – гл., мрънкам, хленча [според Тълковен речник на Амрита, изд. 2024 г.]; има общ корен и с цинк – хим. елемент. Буквалният превод на името е „Подцинкована кофа, която дрънка и вдига шум“.)

Цинк Кофо е от Конго и е плод на смесен брак между китайка и конгоанец. За да омекотят травмата на произхода му, родителите на Цинк започват да изписват името му по следния начин: Нцинг Кофо.
Когато запознах Емо с този аспект на Пейчо, станах свидетел на следното:

Приятно ми е, Емил.
„Цинк Кофо – смесен брак!“