Миналата седмица се оказа, че срядата е отпаднала от играта. Или по-точно, че не е там, където аз очаквах да бъде, и някак се озовах преживяла седмица без в нея да има ден сряда… все още не мога да го осмисля в пълнота, но продължих нататък… не ми е за първи път…
Но днес надскочих всичките си постижения по времева дезориентация:
вечеряме, аз се отпускам назад в стола и тежко въздъхвам: „И е така, Аморе, докато се усетм и мина половината от април…“
Емо облещва насреща ми очи като прожектори на кацаща летяща чиния и възкликва бурно: „АМА АМОРЕ, МА СТЕГНИ СЕ ВЕЧЕ! ДНЕС Е ЕДВА ВТОРИ АПРИЛ!!!“
в мига, в който го произнася, тази новина е прелетяла пространствата и световете и точно е почукала на вратата ми. зяпвам и аз и изпадам в абсолютен времеви шок…
…става все по-зле просто…
предлагам каледарът да бъде отменен, забранен и ползването му да се наказва със смърт! не мога повече да се боря с това творение на лукавия, честно!