Разхождаме се с Емо след вечеря. Бродим из полето. От едната страна пшеницата набира мощно скорост. Казвам му, че лятото ще пеем „пред нас са блесна, блеснали житаатаааа..“. От другата поникнали някакви работи, ама още на фаза „разсад“ – демек трудни за разпознаване. Веднага питам Шазама за растения какво е това! Човек трябва да е наясно с какво е заобиколен и става ли то за ядене! (даа, ОБИЧАМ да ям!)

Шазамът дава отговор на въпросът ми, който аз развълнувано обявявам на глас:
„Аморе, това е слънчоглед! Ама как не се сетих сама – нали малко по-назад намерихме зърна от царевица?!!“
Емо: “ О.о ????!?????… ъъъъ, какво общо има едното с другото??“
Аз: „Ох, да! Хахахах.. ами обърках се, защото нали и двете са жълти!“
Емо: „О.о ????!??? Е как и двете ще са жълти, бе Аморе, слънчогледът е черен???“
Аз: „Абе да бе, ама цъфти в жълто! Все тая – ще има какво да си крадем! Супер! Давай да се движим, че ще изпуснем залеза….“

Уточни ли сме какво ще се краде, какво ще се яде, кое как цъфти и т.н., изловили сме и залеза и вече се прибираме към вкъщи. До една ограда виждам храст, който е разцъфнал в разкошни бели, кичести топки – като помпони! Надавам радостен вик и заравям нос в него, ломотейки „Аморе, ама гледай ги КОЛКО са красиви тия бели топки!!“
Емо: „Мхм, да ги откъснеш и да ги риташ, риташ….“

Та, така е в нашето семейство и село… хумор, сатира и забава струят от всеки стрък! 😀