Разхождат двамата след вечеря. Бродят из полето. От едната страна пшеницата набира мощно скорост. Казва му, че лятото ще пеят „пред нас са блесна, блеснали житаатаааа..„. От другата поникнали някакви работи, ама още на фаза „разсад“ – демек трудни за разпознаване. Веднага питат Шазама за растения какво е това! Човек трябва да е наясно с какво е заобиколен и става ли то за ядене! (даа, тя ОБИЧА да яде!)
Шазамът дава отговор на въпроса, който тя развълнувано обявява на глас:
„Аморе, това е слънчоглед! Ама как не се сетих сама – нали малко по-назад намерихме зърна от царевица?!!“
той: “ О.о ????!?????… ъъъъ, какво общо има едното с другото??“
тя: „Ох, да! Хахахах.. ами обърках се, защото нали и двете са жълти!“
той: „О.о ????!??? Е как и двете ще са жълти, бе Аморе, слънчогледът е черен???“
тя: „Абе да бе, ама цъфти в жълто! Все тая – ще има какво да си крадем! Супер! Давай да се движим, че ще изпуснем залеза….“
Уточни ли са се какво ще се краде, какво ще се яде, кое как цъфти и т.н., изловили са и залеза и вече се прибират към вкъщи. До една ограда вижда храст, който е разцъфнал в разкошни бели, кичести топки – като помпони! Надава радостен вик и заравя нос в него, ломотейки „Аморе, ама гледай ги КОЛКО са красиви тия бели топки!!“
той: „Мхм, да ги откъснеш и да ги риташ, риташ….“
Та, така е в тяхното семейство и село… хумор, сатира и забава струят от всеки стрък! 😀
