Подрязах розата. (големичък храст, доволно сплетен)
Ползвах ли ръкавици?
Разбира се, че не.
Бялата* ми кожа (която си мечтае да е мулатска такава, ама не е…) биде злорадо раздрана на кървави ивици.
Приех го филосовски и го писах в графа „бели и червени, весели, засмени“ или както там е.
Сега, ако бях един модерен, съвременен човек, щяш да сложа снимка на кървящата си епител.
Такъв ли съм, имам ли?
Естествено, че не!
За каква ме мислите, моля вЕ?

п.с. * естественият ми кожен цвят е толкова блед, че като дете всеки път, ВСЕКИ ПЪТ щом се озовях в лекарски кабинет, ме пращаха на изследвания за анемия! Аман ми беше дошло!