Той е пушач.
Готварската им печка е на газ.
Не, това не е хайку.
Връзката между тези 2 съобщителни изречения се казва запалка.
Доста често се случва като ѝ потрябва, да налети на неработеща такава. Твърде често. Досадничко често.
Започва да готви, но запалка няма. Изнамира една – тя не работи. Възмущава се на глас, че това е крайно неприемливо и иска запалка за лична, печкова употреба, която да ползвам само тя! Той вади от джоба си функционираща такава. Пуска си котлона и му я връща с думите:
„Ела да те цу́на, дрисъчето ми сладко!“
Преди да излезе от стаята, ѝ оставя запалката и на прага на вратата се обръща с академичния си тон към нея:
„Между другото да те информирам, че лайното всъщност е сладко!“
ТушЕ!
Разсейва подозренията ѝ, че го знае от личен опит, позовавайки се на научни факти.
И ей така… в простия битовизъм винаги може да се крие велико познание…