Емо е пушач.
Готварската ни печка е на газ.
Не, това не е хайку. Връзката между тези 2 съобщителни изречения се казва запалка.
Доста често се случва като ми потрябва, да налетя на неработеща такава. Твърде често. Досадничко е.

Тръгвам да готвя одеве, но запалка няма. Изнамирам една – тя не работи. Възмущавам се на глас, че това е крайно неприемливо и искам запалка за лична, печкова употреба, която да ползвам само аз! Емо вади от джоба си функционираща такава. Пускам си котлона и му я връщам с думите:
„Ела да те цу́на, дрисъчето ми сладко!“
Преди да излезе от стаята, ми оставя запалката и на прага на вратата се обръща с академичен тон към мен:
„Между другото да те информирам, че лайното всъщност е сладко!“
Туше!
Разсейва подозренията ми, че го знае от личен опит, позовавайки се на научни факти.

И те така… в простия битовизъм винаги може да се крие велико познание…