Преди няколко дни горестно се жалвам за n-ти пореден път на Емо как от бродериите ми не изкарвам никакви пари и работя реално за под 200 лв на месец. Как това ме скапва на всички нива и т.н. неща, който той е слушал, знае и сме обсъждали стотици пъти…

той: „Добре, нали обичаш да разместваш, пререждаш, подреждаш?“
аз: „Да, и?“
той: „Еми ето – хората може да ти плащат да вършиш това вместо тях.“
аз: Абсурд!!! Това означава да комуникирам с тях! Не, не – предпочитам да го избявам…“

Той ми хвърля поглед в стил „страшно си говедо понякога“ (за което е безкрайно прав), замисля се и след няколко минути обира лаврите със следното предложение:

„Обичаш растения, нали?“
аз (леко подозрително): „Даа…?“
той: „Еми ето! Може да поддържаш гробове! И без това повечето са напълно занемарени. Ще ги плевиш, почистваш, ще садиш цветя… Ако нещо ти тежи на душата, и сълза може да пророниш… И гарантирано няма да ти се налага да общуваш с хора!“

п.с. твърдя, че това е едно от най-добрите предложения евър. и ако живеехме на място населявано от двукраки с малко по-различно мислене, щях да развия бизнес за чудо и приказ!