Сънувах, че съм се записала на плуване. Групата, към която бях зачислена имаше нещо като униформа: цял бански и плувна шапка. Започнах да се събличам и дрехите сякаш нямаха край. Бях силно изненадана колко много неща имам върху си. Слой след слой най-после свалих всичко, сложих банския и се запътих към басейна. Бяхме само жени, аз – най-младата. Влизайки във водата, една от тях ми обясни как първоначално трябва сложа лявата си ръка под гърдите и да се опитам да обхвана с длан дясната си плешка. И да стоя така. Докато се адаптирам…
Не ми беше съвсем ясно що за адаптация е това, но реших да не задавам въпроси. Всички жени бяха насядали по края на басейна, прегърнали себе си по описания начин, мълчаливо затворили очи. Потопих се възможно най-тихо и безшумно във водата, мислейки си: „А те всъщност знаят ли, че аз не мога да плувам?“ Притесних се, че като разберат ще ме изгонят…
Поглеждайки се по-късно в огледалото в банята (вече станала от сън), установих, че цялото ми лице и тяло са подпухнали, торбичките под очите почти ме накараха да извикам и усещането ми беше все едно са ми инжектирали целия световен океан: бях тежка и подута от вода…
Трети ден по-късно още не съм се оправила напълно…