Станала е късно (към 9 часа, което по селските стандарти си е обедно време).
…
Влиза в „офиса“ и я заварва как седи пред компютъра и гледа тъпо в чаша чай.
„К’во има бе, муцка?“ (с лек театрален фалцет)
Отправя му поглед на превтасала поничка с изтекъл срок на годност:
„Преспано ми е…“ и отново потъва в празната чаша от чай.
„Ох, каква си баницаа…!“ (с малко засилена театралност)
Смешно ѝ е. 🙂
из „Изкуството да живееш с другия и да запазиш разсъдъка си“ от Амрита Георгиева