Някои от страните на селския живот:

Намерих мъртва птица в двора. Осите и мравките вече действаха по трупа. След 24 часа и мухите бяха там. Тъкан почти липсваше. Още 24 часа по-късно от нея бяха останали две костици от краче и пера. След седмица и тях ги нямаше.
Див заек претича пред колата на влизане в село.
Фазан излетя от храстите, докато се разхождахме с приятели из селото.
Попаднахме на сова в изоставена къща. Докато се чудим как да я освободим, тя разби с глава стъклото на един от прозорците и излетя невредима.
Около полунощ, на няколко метра от къщата, се чу обезумял от ужас женски писък. Беше лисица.
Всяка вечер към 21 часа чакалите в полето вият.
Сърна прелетя покрай нас в подножието на Бузлуджа.
Онази вечер нещо падна през комина и тупна на пода до камината. Беше прилеп. Пуснахме го жив и здрав навън.

Ето и друга страна:

Хазаинът ни ремонтира офроуд джипове. Неговата къща и „нашата“ са една срещу друга. В началото на „нашия“ двор си държи част от трошките. Редовно влизат хора при нас да търсят части и питат неща.
Пред нашата къща спира кола:

„Ооо, здравейте! Най-после хора в това село!“
„Здравейте.“
„Вие кучета имате ли?“
„Не, нямаме.„
„Защото идвам от (едикъдеси) и на улицата ме ухапа едно малко куче!“ (показва лепенка на крака си)
„Можем ли да ви помогнем с нещо?„
„Оо, можете, можете и ще ми помогнете! Но искам да знам, имате ли кучета?“
„Не, както казахме вече – нямаме.“ (започвам да си мисля, дали не е добре да имаме)
„Аз разбрах от съседката ви, че човекът с джиповете е в чужбина. Но виждам, че и вие имате части. Търся тука една ключалка…
„Не, нямаме. Тези джипове са негови. Ние нямаме нищо общо с тях.„
„Да, да знам. Но да ми кажете дали нямате ключалка за джип като моя..?“
„Няма как да ви помогнем. Ето ви един номер, на който да се обадите. Този човек продава части и т.н. Кажете какво ви трябва и…„
„А, да, да. Чудестно! Значи моят джип е 2000 и (някоя) си година и…“ (май е добре да имаме куче!)
„Господине, няма как да ви помогнем. Ние не се занимаваме с тези неща. Обадете се на този номер…„

15-20 мин по-късно. Пред къщата спира кола:

„А, здравейте! Виждам, че имате части за джипове. Значи аз тука търся…“
„Не, не, тези джипове не са наши, а на хазаина ни. Той е човекът. Но в момента е в чужбина.„
„Аа, аз само ще разгледам, да видя дали нямате това, което ми трябва..“ (започва да броди из двора) А! Ей този джип е същият като моя! Чакайте, сега ще донеса какво ми трябва.“ (отива, взима нещо, носи) Ето. Това е точно като моето“ (сочи нещо, което няма нищо общо с неговото)

…

Дали пък да си вземем куче…?