Седи на дивана със замислен вид. Отива да го пита нещо, отговаря ѝ, тя тръгва да излиза от стаята, но на вратата се обръща и угрижено пита:
„Ама нали не си отчаян? Или притеснен, или разтревожен..?„. Това, по-принцип са състоянията, с които саматя тя запълва основната част от времето си…
„Не бе, просто си мисля някакви неща. Даже си меся сопол.“
„О!„, след бурен изблик на смях, „дори извършваш арт дейност?„
„Ами да – меся зелената жаба!“
из „Изкуството да живееш с другия и да запазиш разсъдъка си“ от Амрита Георгиева