Да говориш нон стоп какво би или не би…
Да споделяш мнението си непрекъснато и за всичко (рядко поискано)…
Да обясняваш какъв си или не си…
Това постоянно „аз“, „аз“, „аз“ и обсебването на ефира от него… усетих се, че е преповтаряне до замайване на неща, които вече знаем…
И не остава пространство за навлизането на нещо различно, нещо което не сме, което не знаме, не можем, не ни е хрумвало…
Осуетява се разширяването…
…напоследък се случва да усещам замайване…
Аз съм един от тези хора…
…и ето отново…