#01: пукна

Днес видях, че думата „пукна“ обхваща и раждането и смъртта.И всички пластове на случване или неговата липса между тези, привидно, „две“ точки.Всяко поредно осъзнаване как всичко е едно, ме изпълва с наслада. „Пролет пукна, ние – не.„

каквито сме

„Ние не виждаме нещата такива, каквито са,ние ги виждаме такива, каквито сме.“ Уж това ми е pin-нато в съзнанието…особено за случаите, в които започвам да наривам с лопатата за сняг непоискан акъл на околните как да живеят живота (си)…или когато се правя на Амрита-Премъдра (която иначе е доволно окопана в депресия до над върха на…

нов старт

Януари в моя персонален (доста встрани от общосъгласувания) календар … може да се каже, че не съществува. Като бяло петно ми е. Странна буферна, вакуумна зона между нещо, от което си се отървал и друго, в което ще се забъркаш…Не мога да кажа, че го мразя или не го харесвам… Просто го няма, за да…

пътуване

Слушам вятъра…Не знам дали съм налята в неправилен съдили защото се опитвам да греба, вместо да летя…но…А птиците гледат през окото на бурята исе наслаждават на пътуването.

капе вятър

Зениците от слепота прилепват.Ръцете съхнат сред напукани бразди.Устни гърчат се във вик отровен. Тихо е. А в коридора капе вятър.И листа затръшва по стените със наслада.Стъкло се къса на парчета разранени… Очите му са пълни с глад за жива обич.Сърцето му издъхва в мухъл на измяна.. Спасение не идва. И времето изтече… 31.07.2011 г. –…

как

„Как?“ е двупосочен въпрос.Може би това е улика, че и отговорите му са такива…? Също така способността ми да проявявам тъпрение, която дори зародиш не е – толкова е неразвита, копае ново дъно…

2024-та: началото

Първи януари 2024г. Всеки се е разлял на по един диван с книга в ръце и котка в скута. Печката приятно бумти, тишина, спокойствие и мир струят от всеки оплетен в паяжини ъгъл. В един момент от съседния диван се чува глас, от който кяпат едри капки шок и изненада: „ТОЧИЦА СИ БЛИЖЕ КУРА!!!?!?!?!!!!“ …и…

2023-та

Каква година само!!!КАКВА ГОДИНА! Мога да я обобщя със следния разговор от 22-ри декември: „Как си?“аз: „Реално добре, но се усеща като УЖАСНО!!!„