#6: убиец

Спираше за момент, помръдваше с ушички, подушваше въздуха с малкото си носле и продължаваше да подскача насам-натам. Изведнъж притъмня и слънцето изчезна от небето. „Мамооо!!! Зайчето ми умряяя!!!“, изпищя детето. „Не се страхувай, това е просто облак.“, отвърна майката. из „Истории в 3Dействия“

разходка

Разхождаме се. Емо ми разказва за планета, наричана Синята планета, но не защото има много вода на нея, а защото цялата ѝ растителност е синя. (въпросното място е описано в книгата, която чете) аз: „Ебаси! Защо тогава на Земята ѝ казват Зелената планета, а не Синята, предвид че е 70% вода?!?“ той: „Еми точно заради…

лятно слънцестоене 2022

В деня на лятното слънцестоене аз изгрях в новолуние. Първоначално в главата си имах обширен и обстоен прочит на събитието, обаче… оффф….. блаааааа.. не мога… затова со кратце – важни за мен детайли:Знаех, че този момент ще настъпи още когато видях тази илюстрация. Един от онези мигове, когато просто знам! Реално няма взимане на решение.…

„Dear Josephine…“

Пускаше листата от лайка вътре, очаквайки да изпишат името на любимия. Новия. На огнището къкреха отвари от живовляк и страстниче. Първата пиеше, с втората обливаше сърцето и слабините си. С кръгови движения по посока на електронния часовник, подарък от Кръстницата. Ако човек си направеше труда да я разреже и погледне вътре в нея… семпла изработка.…

#4: изгубени в превода

„Не ме прегръща – може би не иска или пък в тъмното не е видял, че съм тук… няма да мърдам, за да не го стресна…“ „О, тя е заспала…ще се вмъкна лекичко, за да не я стресна и събудя.“ На сутринта и двамата разбраха, че не са се разбрали, а през това време Вселената…

#3: визии

тя: „Скарахме се! Мога ли да дойда да живея при теб?“ те: „Казал ѝ: „дойдеш ли – оставаш“ – явно бая я харесва…“ той: „Разбира се, че няма да дойде и остане при мен – те се карат нон стоп; ще ми се натресе за няколко дни, нейният ще полудее и ще дойде за отмъщение…

#2: кръв

Описваше широки кръгове, гледайки надолу към полето опръскано с петна кръв и малката фигурка просната между тях. Алените светлосенки трептяха от сухия въздух. Легналото на земята момиченце наблюдаваше небето през прозирните листа на маковете и си представяше, че кръжащият високо горе лешояд е огромно цвете с червени крила, танцуващо с вятъра. из „Истории в 3Dействия“

#1: вулкан

„Да живееш в пролуките на вулкан има много предимства: топло е, ароматно и има регулярни самолетни полети, които при това са напълно безплатни!“ – разказваше местния жител на новопристигналите заселници. Тъмна сянка с разперени крила премина отгоре над излизащият от кратера дим и се приготви за приземяване. Едно дете наблюдаваше от прозореца на стаята си…